Исаак сирин молитва

Христа Бога да се спасят нашите души. Стенопис от Боянската църква край София, преди реставрацията. Сирия до смъртта си през 373 г. Ефрем Сирин бил родом от Едеса, Сирия — син на благочестиви родители. Основал училище в Едеса, от което са излезли много знаменити учители на Сирийската църква.

исаак сирин молитва

Подробней в видео:

По свое завещание от скромност бил погребан в края на градските гробища, дето погребвали странници, в 373 година. Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Ефрем Сириец е боговдъхновен църковен писател и екзегет, оставил множество съчинения, сред които и тълкувания на цялото Свещено Писание. Борбата с греха и покаянието е основна тема в съчиненията и проповедите му. Неслучайно молитвата «Господи и Владико на моя живот» от този «проповедник на покаянието» е в основата на православното богослужение през Великия пост.

В разнообразни литературни и омилетични форми св. Ефрем разглежда и други основни нравствено-аскетични въпроси. Ефрем Сирин води борба с ересите и утвърждава православната вяра и до нас са останали множество негови догматико-полемически съчинения. Житие на свети преподобни Ефрем Сирин Църковният учител преподобни Ефрем Сирин се родил към 306 г. Мигдония, която граничела с Персийското царство. Според сирийски актове той бил син на езически жрец, но според указания в собствените му съчинения неговите родители били прости земеделци и добри християни. Между неговите прадеди и сродници имало няколко мъченици и самият той бил възпитан в страх Божи от ранно детство. На сън била открита на майка му бъдещата слава на нейния син. С особено видение през време на неочакваното му престояване в тъмница, където бил затворен по недоразумение, той самият бил призован към духовно вглъбяване и молитвено внимание в изявите на Божия промисъл.

Исаак сирин молитва

Наскоро след излизане от тъмницата той напуснал света и се отдалечил при отшелниците в планината, където станал ученик на Св. Но повечето от своето време той посвещавал на молитва и на писане проповеднически и изяснителни книги. Той писал полемични книги дори и в стихове, например срещу Аполинарий Младши, и изтълкувал стих по стих цялото Св. До наше време са се запазили много негови беседи, наставления, проповеди, увещателни слова към монасите, тълкования на Св. Ефрем да плаче било същото, каквото за другите да дишат: ден и нощ по лицето му се леели сълзи, но лицето на Ефрем сияело от това. Яков Низибийски, а през 350 г. Низибия, и преподобни Ефрем се преселил в Едеса, град разположен на половината път между Низибия и Антиохия. Като по-близък до тази столица на Изтока, този град бил видимо по-голям, по-оживен и изпълнен с повече съблазни. За своето препитание преподобни Ефрем се наел да работи в една баня, а в свободното си време проповядвал словото Божие на езичниците, но все пак той се теготил от живота в големия град и по съвета на някой си старец Юлиан отишъл на подвиг в една от съседните на Едеса планини.

Обаче на същия старец било открито във видение, че Ефрем е избран от Бога за вразумяване на съотечествениците, и Ефрем като се върнал в града, отново се заел с тълкуването на Св. Искам да живея в безмълвие, затова бягам от мълвата и от изкушенията на света. Ефрем се засрамил и се върнал към своето служение. За успеха на работата си той основал в Едеса училище, от което по-късно излезли много знаменити учители на Сирийската църква. Едеса, където с поученията си привеждал към покаяние и придобивал за Бога много души. Те двамата често се посещавали един друг и прекарвали известно време в благочестиви беседи. 50 години се подвизавал в Сирийската пустиня. Настъпил смут един ден в Низибия, докато той бил още там.

Градът бил развълнуван от новината, че дъщерята на виден търговец очаквала дете от Ефрема «светията». Самият преподобен не отхвърлил клеветата, виждайки и в тая неочаквана беда някакъв Божи промисъл. Запитан пред свидетели от самия владика св. Яков, Ефрем паднал в нозете му и с голямо съкрушение промълвил: «Наистина, отче мой, аз съгреших и съм виновен! Ето син ти, гледай си го! Наистина, отци мои, аз съм много грешен. Но умолявам ви: Молете се за мене, дано бъда помилван от Бога! Героично понесеният срам от невинния Божи човек скоро бил стократно възмезден. Сам Бог му внушава, как да възвърне доброто си име.

В препълнения храм на един празник го видели да влиза през народа и да се запътва към св. Заклевам те в името на Господа Иисуса Христа, открий ни истината! Цялата църква коленичила, а от очите на злодумците течели горчивите сълзи на разкаянието, и всички се втурнали да молят за неговата прошка. Преподобният кротко ги увещавал никого да не осъждат прибързано. Видял на сън извисен до небето огнен стълб и чул глас: «Ефреме, Ефреме! Какъвто виждаш този огнен стълб, такъв е и Василий, архиепископът на Кесария Кападокийска! Понеже не знаел гръцки език, а само родния си сирийски св.

Ефрем Сирин, придружен от преводач, се отправил за Кесария и заварил Василий по време на проповед в храма. Честний отче, защо ти не си ръкоположен за презвитер, като си достоен за това? О, ако бих могъл да имам само твоите грехове! Василий възложил ръце върху Ефремовата глава и го ръкоположил за дякон. Ефрем чудесно проговорил гръцки, прекарал още три дни при Василий, който го ръкоположил и за свещеник и се завърнал в Едеса. Там той продължил предишния живот, прекарвайки в молитва и писане на своите назидателни поучения, като винаги избягвал човешката почит и временната слава. Денем и нощем пребивавал в молитви и сълзи, мислейки за Страшния съд, за който много писал и говорил.

За него казвали съвременниците, че се уморявала устата му да говори, но не и умът му. А благодатта Божия била толкова изобилна в него, щото той молел понякога Бога: «Намали вълните на благодатта Си! Преживял богоугодно много години, преподобни Ефрем Сирин тихо отминал във вечността, като своевременно написал знаменития си Завет към учениците си, понеже му било открито, кога ще умре. Той починал в ръцете на един от любимите си ученици през 373 година. Съгласно завещанието му, погребали го в края на градските гробища, където заравяли бедните странници. По-сетне неговите нетленни мощи били положени в гробницата на едеските епископи в една от градските църкви.

Свети Ефрем Сирин е един от древните отци, които са най-рано преведени на старобългарски език. Вопрос: Какая есть молитва перед чтением Евангелия? Можно ли читать Евангелие о здравии детей? Евангельское слово, читаемое за здравие и жизненное благополучие детей и других близких, всегда действенно и благотворно. Святые отцы советуют перед началом чтения Священного Писания просить у Господа помощи. Возсияй в сердцах наших, Человеколюбче Господи, Твоего Боговедения нетленный свет, и мысленная наши отверзи очи, во евангельских Твоих проповеданий разумение, вложи в нас и блаженных Твоих заповедей страх, да плотския похоти вся поправше, духовное жительство пройдем, вся, яже ко благоугождению Твоему и мудрствующе и деюще. Божественнаго Евангелия, чтомыми о спасении раба Твоего. Попали, Господи, терние всех их согрешений, и да вселится в них благодать Твоя, опаляющая, очищающая, освящающая всего человека во имя Отца и Сына и Святаго Духа. Зачатьевском монастыре была совершена Божественная Литургия, за которой молились и члены московской общины православных армян,ставших постоянными паломниками Зачатьевской обители.

В Зачатьевском монастыре состоялся молебен сщмч. 27 сентября 2018 года, в праздник Воздвижения Честного и Животворящего Креста Господня, в Духовно-просветительском центре София при Свято-Никольском Черноостровском женском монастыре г. Малоярославца состоялась конференция Свобода и ответственность монахов, направленная на обмен практическим опытом монашеской жизни и осмысление проблематики свободы ответственности в контексте монашеских обетов. Нило-Столобенской мужской пустыни Без всякого сомнения, богослужения являются важнейшей сферой жизни монастыря в любую историческую эпоху и вне зависимости от того, где обитель расположена. Протоиерей Григорий Дьяченко Преподобный Исаак, память коего совершается ныне, был родом из Сирии, но проводил подвижническую жизнь в Италии, близ города Сполето. Здесь он устроил сначала для себя малую келлию, но вскоре собралось к нему много учеников, желавших под его руководством спасаться в иноческом житии. Будущий святитель Иннокентий Московский и Коломенский родился 26 августа 1797 года в глухом сибирском селе Ангинском, что в Иркутской губернии, у пономаря церкви святого Ильи Пророка Евсевия Попова. Но не святительские труды на московской кафедре принесли ему венец угодника Божия, хотя и это служение нес владыка достойно.